1. Отоци по краката, наддаване на тегло.

Появата на отоци по подбедриците и ходилата може да се дължи на проблеми с венозния отток на кръвта в крайниците, но доста често е и проява на заболяване,наречено сърдечна недостатъчност. Това е състояние, при което е намалена силата на сърдечния мускул и изпомпването на кръвта от сърцето е нарушено. Най-често сърдечната недостатъчност се явява като усложнение на нелекувани сърдечни заболявания- високо кръвно нялягане, исхемична болест на сърцето, клапни сърдечни заболявнаия, кардиомиопатии. Ключова роля в поставяне на диагнозата в тези случаи е ултразвуковото изследване на сърцето, наречено ехокардиография.

2. По-лесно уморяване и задушаване при обичайни или леки физически усилия.

Тези симптоми също могат да са в резултат за гореспоменатата сърдечна недостатъчност. Появата им изисква незабавна консултация с кардиолог.

Такива оплаквания обаче може да са причинени и от други заболявания, несвързани със сърцето- например анемия, заболявания на белия дроб и на щитовидната жлеза, наднормено тегло и др.

3. Усещане за промяна в сърдечния ритъм- забаване или ускоряване на ритъма, прескачания на сърцето, сърцебиене.

Тези оплаквания налагат преглед от кардиолог, провеждане на електрокардиограма за регистриране на ритъмните/или проводни нарушения, ехокардиография, за да се изключи структурно сърдечно заболяване, и в повечето случаи- провеждане на 24ч. Холтер ЕКГ. Последното е изследване, при което електрокардиограмата се регистрира и записва в продължение на 24 часа, след което може с точност да се установи видът на аритмията или проводното нарушение, респективно да се препоръча адекватна терапия.

4. Гръдна болка.

Много сериозно оплакване, към което ние, кардиолозите, винаги подхождаме с голямо внимание. Много е важно да се прецени дали гръдната болка, от която се оплаква пациента, е исхемична (стенокардна). Множество от гръдните болки се дължат на т.нар. междуребрена невралгия и имат произход от мускулно-скелетният апарат на гръдния кош. Но исхемичната болка, която изисква специално поведение, е обикновено болка с характер на силно стягане или натиск зад гръдната кост, често ирадиира към лявата ръка или долната челюст, понякога надясно или към гърба, свързана е с физическо натоварване или излизане от топло на студено и преминава след покой или нитроглицерин. Правилното описание на гръдната болка и нейната оценка от лекуващия кардиолог са в основата на адекватната препоръка за поведение.

При такива оплаквания пациентите задължително трябва се се консултират с кардиолог, и то без да отлагат във времето.

5. Повишено кръвно нялягане.

Нормалното кръвно налягане е до 140/90mmHg. Много хора, в ежедневието, не следят кръвното си налягане, и при случайно измерване, установяват повишени над нормата стойности. Кръвно налягане над 140/90 се счита за повишено. Ако измерите повишени стойности в продължение на няколко последователни дни, задължително потърсете кардиолог. Оставено без лечение, високото кръвно налягане постепенно уврежда кръвоносните съдове, сърцето и мозъка. А внезапното покачване на кръвното налягане може да причини мозъчен инсулт.

6. Висок холестерол.

Често повишен холестерол в кръвта се открива случайно, при кръвни изследвания. Много хора не обръщат внимание, но ако повишеният холестерол не се лекува, той се отлага по стените на кръвоносните съдове и постепенно ги стеснява, или запушва. Този процес се нарича атеросклероза и може да доведе до инфаркт или мозъчен инсулт. Особено опасна е фамилната дислипидемия, при която холестеролът е много висок още от ранна възраст в резултат на генетичен дефект – тези пациенти имат повишен риск от сърдечни и мозъчносъдови инциденти в ранна възраст. При установяване на повишени нива на холестерола, потърсете съвет от кардиолог – лечението започва с диета, но понякога се налага незабавно пристъпване към терапия със статини- лекарства, които ефикасно понижават холестерола и доказано предпазват от сърдечни и мозъчни инциденти.

7. Установен шум на сърцето.

Шумовете на сърцето могат да бъдат два вида. Функционалните шумове се дължат на „невинни“ причини- тоест, такива, които не са свързани с увреждане на сърцето. Другият вид шумове се дължи на морфологично засягане на сърцето, и по-точно, на сърдечните клапи. Случайно установеният сърдечен шум налага уточняване на сърдечничт проблем чрез изследване, наречено ехокардиография. Това е изследване, при което чрез ултразвук (напълно безвредно) се визуализира цялото сърце, неговата работа, сърдечният мускул и сърдечните клапи. При ехокардиографията може с голяма точност да се установи анатомията и функцията на сърдечните клапи и дали клапата е засегната. Възможно е клапата да не се затваря добре, или пък да не се отваря добре- и в двата случая се появява сърдечен шум. Важно е да се прецени степента на увреждане – дали е лека и може да остане на медикаментозно лечение и редовно проследяване във времето, или е тежка и изисква оперативна корекция. Тази преценка се прави на базата на ехокардиографията от лекуващия кардиолог.

8.Наличен захарен диабет.

Установено е, че захарният диабет повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Освен това, нормалната граница на кръвното налягане при диабетици не е 140/90, а 130/80, което означава, че високото кръвно при диабетици трябва да се лекува още по-активно, за постигане на тази прицелна стойност. Също така, при наличие на захарен диабет, кардиологичната терапия трябва да се съобрази с това заболяване- има медикаменти, които е добре да се избягват, както и такива, които пък се отразяват добре при диабет, подобрявайки например прогнозата при диабетна ретинопатия и диабетна нефропатия. Затова при наличие на захарен диабет, дори и да нямате високо кръвно налягане, е добре да се направи профилактичен преглед при кардиолог.

9. Вие сте на 40+.

С напредване на възрастта се увеличава риска от повишаване на кръвното налягане, повишаване на холестерола и кръвната захар, както и е възможно да настъпят дегенеративни промени по сърдечните клапи. При жените настъпването на менопауза значително увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Тези промени в началото са асимптомни- тоест, не предизвикват никакви оплаквания, но с течение на времето те могат да доведат до сериозни усложнения. Затова  е редно да се правят профилактични прегледи, чиято цел е  регистриране на отклонения от нормата и навременно лечение.

10. Наличие на сърдечно-съдови рискови фактори.

Дали в бъдеще един човек е застрашен да получи сърдечно-съдов инцидент (например миокарден инфаркт) зависи от това има ли той сърдечно-съдови рискови фактори.

Основните сърдечно-съдови рискови фактори са повишеното кръвно налягане, повишеният холестерол и тютюнопушенето. Допълнителни рискови фактори са: мъжкият пол, фамилната обремененост, наличието на захарен диабет, наднормено тегло, обездвиженият начин на живот, повишената пикочна киселина.

Колкото повече рискови фактори са налице, толкова по-голям е риска от настъпване на сърдечно-съдови инциденти в бъдеще. Затова, навременното установяване и лечение на рисковите фактори има ключова роля за предотвратяване на усложнения.