1. Тредмил стрес тест (тест с физическо натоварване)

2. Сърдечна катетеризация

3. ЕХОКАРДИОГРАФИЯ – какво представлява и каквo е нейното значение

Ехокардиографията е метод на изследване на сърцето, който в днешно време е незаменим за откриване на редица заболявания. Това е изследване, използващо ултразвук, който е напълно безвреден за организма.

Как се извършва:‍

Използва се специален апарат, който се нарича ехокардиограф. Пациентът лежи на лявата си страна. Предната част на гръдния кош се намазва с малко количество гел и на същото място се допира малък уред, наречен трансдюсер. Трансдюсерът е свързан с ехокардиографа. Той работи чрез ултразвукови вълни – те достигат сърцето на пациента и се връщат обратно към апарата. В резултат на това на монитор се изобразява самото сърце в реалното му движение и може да се наблюдават и изследват сърдечните кухини, сърдечните клапи, съкращаването на сърдечния мускул.

Дава информация за:‍

Наличието на „разширено сърце”, подтисната сила на сърдечния мускул, задебеление/ изтъняване на сърдечните стени, исхемична болест на сърцето, заболявания на сърдечните клапи (стеноза, инсуфициенция, пролапс, възпаление), вродени сърдечни пороци, възпаление на околосърдечната торбичка (перикардит) и др.

Ехокардиоградията има основно значение при проследяване на пациентите с хронични сърдечни заболявания – сърдечна недостатъчност, клапни пороци, исхемична болест на сърцето и други. В тези случаи тя има ключова роля в преценката на ефекта от лечението и прогресията на заболяването. Затова ехокардиографията в тези случаи е задължително да се провежда на всяка година, даже на 6 месеца.Има пациенти, страдащи от стеснение на аортната клапа, например. В тези случаи, клапата се стеснява постепенно, все повече и повече, но в някои случаи по-бавно, в други случаи- по –бързо. Затова контролът трябва да е по-чест, за да може адекватно да се прецени подходящият момент пациентът да бъде насочен за оперативна смяна на клапата.

Ехокардиографията обаче има и огромна роля в профилактиката на сърдечните болести. Има редица сърдечни болести, които в началните стадии не дават никакви симптоми, но установяването им в ранна фаза с ехокардиография пък улеснява по-нататъшното проследване и лечение. Такъв пример са туморите на сърцето- т.нар. миксоми. Това са доброкачествени тумори, които се появяват в сърдечните кухини, най-често в предсърдията, постепенно нарастват, като в началото пациентите по никакъв начин не усещат симптоми, и когато достигнат по-големи размери (понякога до големината на орех и повече), започват да предизвикват оплаквания. Наличието на миксом в сърдечните кухини може да се установи само и единствено с ехокардиография. Тази диагноза налага незабавно оперативно лечение и отстраняване на тумора, което се постига с много добър резултат. Затова е желателно дори ипациенти без всякакви оплаквания, на всякаква възраст, да се подложат на профилактична еххокардиография, с цел изключване на това рядко, но сериозно заболяване.

Друг възможен сценарий за случайно откриване на заболяване при профилактична ехокардиография е хипертрофичната  кардиомиопатия. Това е особено важно при спортисти и при млади хора, извършващи сериозна спортна дейност. Хипертрофичната кардиомиопатия е наследствено заболяване, изявява се в млада възраст, не дава оплаквания в началото, и единственият начин да бъде установена, е ехокардиографията. От друга страна, наличието и, особено при спортисти, крие риск от сериозни последствия, като например животозастрашаващи аритмии и даже внезапна сърдечна смърт. Това е и най-честата причина за фатални и спешни събития на спортните терени, за които чуваме от медиите периодично. За да се намали честотата на тези инциденти, би било добре всички спортисти, както и хора, занимаващи се активно с каква да е спортна дейност, рутинно да се подлагат на ехокардиографско изследване.

4. Електрокардиография

Как се извършва:‍

Пациентът лежи по гръб; на ръцете, краката и отпред на гръдния кош се постават малки метални пластинки, които чрез кабели са свързани с апарат, наречен електрокардиограф. Този апарат записва „електрическата активност” на сърцето, проведена от кожата на пациента и дава резултат, който се нарича електрокардиограма (ЕКГ). Пазете всички ЕКГ-та, които са ви направени и ги носете при всеки контролен преглед! Важно е сравняването на новата със старата ЕКГ!

Дава информация за:‍

Сърдечния ритъм, наличие на аритмии (неправилен сърдечен ритъм”, „прескачания на сърцето”, задебеление на сърдечния мускул, прекаран инфаркт на миокарда, остър инфаркт на миокарда, нарушено провеждане на сърдечния импулс и др.

5. 24-часова Холтер-електрокардиография (Холтер-ЕКГ)

Как се извършва:‍

На колана на пациента се закрепва малък уред с размер на GSM. Той е свързан чрез електроди с малки метални пластинки, които се залепват по предната стена на гръдния кош. По този начин пациентът прекарва едно денонощие в обичайната си среда – домашна или работна. През тези 24 часа той е подложен на нормалния си режим на активност.Ако през този период има някакви оплаквания, той ги записва, като посочва и часа, в който са се появили. Апаратът, закачен на пациента записва непрекъснато електрокардиограмата. След изтичането на 24-те часа пациентът се връща в клиниката, където уредът се сваля от него. Информацията се прехвърля в компютър, където чрез специална програма се обработва и преглежда цялата записана през периода ЕКГ.

Дава информация за:‍

Сърдечната честота (нормална/ забавена/ ускорена), наличието на нарушения в сърдечния ритъм ( „прескачания”, предсърдно мъждене, различни видове такикардии), нарушения в провеждането на сърдечния импулс ( блокове на сърцето, брадикардии), наличието на исхемична активност (моменти, в които сърцето не получава достатъчно кръв поради стеснение на кръвоносните съдове, които „хранят сърдечния мускул”) и др. 24-часовата Холтер-ЕКГ дава ценна информация за събития, които не могат да се „уловят” при прегледа на пациента в кабинета.

6. 24-часов запис на кръвното налягане (Холтер)

На пациента се прикрепя маншета за измерване на кръвното налягане. Апаратът измерва и запомня всички стойности на кръвното налягане, измервани в продължение на 24 часа. Измерванията през дневните часове са на всеки 30 минути, а през нощните - през един час. По този начин могат да се регистрират денонощните колебания в кръвното налягане, които не винаги пациентът усеща и успява да засече при проследяване у дома.